РАЗБЯ̀ГВАМ СЕ, -аш се, несв.; разбя̀гам се, -аш се, св., непрех. 1. Само мн. и З л. ед. Разпръскваме се изведнъж с бяг, бягане от едно място в различни страни, посоки обикн. поради опасност и др. Общи напада и обира хазната .. Още при първия залп заптиите, които охраняват биволската кола, пренасяща хазната, се разбягват. Ив. Унджиев, ВЛ, 285. — Вашта мамица! — изрева приставът. — Бунтове ще правите, а? Пръскайте се! Огън, бий! Тълпата се разбяга. Настана суматоха. Хр. Радевски, Избр. пр III, 193. Цимлянското море .. се разигра .. Вълните му заблъскаха нашия нов параход, който започна да се наклонява застрашително, .. Пътниците се разбягаха по каютите. А. Каралийчев, С, 142. — После... дигна се дим до Бога. Конете се разбягаха по вси страни. Д. Калфов, ПЮН, 88. Разбягват се мечки, глигани / и вълци, и диви кози. Хр. Смирненски, Съч. III, 155. ● Обр. Облаците по небето се разбягаха. Елин Пелин, ЯБ, 32. Изведнъж откъм покрива се чу трясък, по керемидите заподскачаха парчета тухли, тупваха долу и се разбягваха из двора. Г. Марковски, СК, 160. // Разш. За птици, насекоми и под. — бързо се придвижваме в различни посоки, като напускаме веднага дадено място обикн. заради някаква опасност. Едно .. „ура“ раздруса клоните на притихналата гора и спотаените птички се разбягаха с писукане. Ив. Мартинов, ДТ, 240. Те [дървениците] нападали човека само в тъмнина и панически се разбягвали, щом светне лампата. П. Вежинов, ЗНН, 11. От едър делфин се разбягват различните риби, / сплашени пълнят навред дълбините в пристанището тихо. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа].
2. Разг. Започвам, впускам се да бягам бързо; разтичвам се. — Господи! Разбойници! Бандити! Спасете ме! — разбяга се тя от стая в стая. Н. Каралиева, Н, 113. ● Обр. Когато някой селянин иде на Св. гора или на Божи гроб, .. не знае кое първо да изгледа; очите му се разбягат и насам, и нататък. Н. Бончев, Съч. I, 113-114.
3. Само мн. и З л. ед. Прен. Разг. Напускаме дадено място, като се преместваме да живеем или работим на различни други места, обикн. поради незадоволителни условия на живот или работа, разочарование и под. Пролет ще дойде, а с какво ще излезеш в полето, ако трактористите се разбягат? А. Гуляшки, МТС, 36-37. От познатите му полицейски агенти в село беше останал само бръснарят Марчо Гаврилов — другите се бяха разбягали из вътрешността на страната. П. Славински, ПЗ, 130. Негови връстници се разбягаха, изхвърчаха надалеко .. и забравиха Родопа. Ст. Даскалов, ЕС, 174. Моята героиня .. решава да се омъжи за тогова, който ѝ открие вечната истина. Всички млади момци се отчайват и разбягват. Ст. Л. Костов, М, 83. Малките [таралежчета] не са много привързани към дома и майка си. Още на втория месец след раждането си те вече се разбягват и сами започват да си търсят храната. П. Петков, СП, 6.
4. Прен. Книж. Нов. С предл. о т. Отдалечавам се от нещо. В жанрово отношение сборникът с разкази е също добре промислен въпреки привидната си (..) небрежност към канона на жанровата организация. Текстовете се разбягват от възможността да бъдат назовани с едно постоянно определение; някои са разкази, други не са. М. Кирова, КП [еа]. // Само мн. и З л. ед. В съчет. с е д и н о т д р у г. Раздалечаваме се, отдалечаваме се един от друг. Галактиките се разбягват и отдалечават една от друга. Г. Данаилов, УМ [еа]. Целта на панславизма била духовното и нравствено усилване на обединения чрез общата си идентичност славянски свят, .. Днес славянските народи се разбягват един от друг. Раз., 2003, бр. 1 [еа]. Нормално е .., че сме се насочили към различни сфери, но по много въпроси ние мислим еднакво. По други, разбира се, различно, .. това .. ядро си е останало и то определя в голяма степен мисленето на този или онзи дори тогава, когато тези мисления доста се разбягват едно от друго. Култ., 2004, бр. 36 [еа].
5. Спорт. Обикн. за лекоатлет — разгрявам се, загрявам с бягане, обикн. преди старт на състезание или преди тренировка. Кирилова не гонеше класиране на финал, а стартира само за да се разбяга за коронната си дисциплина 800 м. Дем., 2001, бр. 184 [еа].
◊ Разбягваме се / разбягаме се като мишки (пилци, зайци, хлебарки). Разг. Разбягваме се / разбягаме се като мишките от попадийката. Диал. Разпръскваме се много бързо на всички страни поради силна уплаха. — Да отивам в София, когато всички софиянци са се разбягали като мишки? Не ща аз да ме бомбардирват англо-американците, една кожа имам. Б. Болгар, Б, 14. — Ей, копелета, ако не се предадете, ще изтърбушим майка ви, .. Ама дорде си изкаже изречението, пуква Личовата пушка от плевнята .., пускат баба Сия и се разбягват като пилци. К. Георгиев, ВБ, 64. Обитателите на срутената колиба наизскачаха и се разбягаха като зайци .. Мъжете тичаха във всички посоки. Св. Стефанова и др., СК (превод) [еа]. Да не замязваме на всичките тия жалки гадинки, които се разбягаха като хлебарки, попарени с вряла вода. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].